позаголвала

Речник на българския език

1. позаголвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаголвала е производна форма на позаголвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позаголвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаголвала е производна форма на позаголвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. позаголвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позаголвала е производна форма на позаголвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. позаголвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позаголвала е производна форма на позаголвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).