позаголвал

Речник на българския език

1. позаголвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаголвал е производна форма на позаголвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позаголвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаголвал е производна форма на позаголвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позаголвал — мин. деят. св. прич. м. р.

позаголвал е производна форма на позаголвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позаголвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позаголвал е производна форма на позаголвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).