позаглъхвало е

Речник на българския език

1. позаглъхвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаглъхвало е е производна форма на позаглъхвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаглъхвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаглъхвало е е производна форма на позаглъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позаглъхвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаглъхвало е е производна форма на позаглъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).