позаглъхвало

Речник на българския език

1. позаглъхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаглъхвало е производна форма на позаглъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаглъхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаглъхвало е производна форма на позаглъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позаглъхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позаглъхвало е производна форма на позаглъхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позаглъхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позаглъхвало е производна форма на позаглъхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).