позаглушило е

Речник на българския език

1. позаглушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаглушило е е производна форма на позаглуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаглушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаглушило е е производна форма на позаглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).