позаглушило
1.
позаглушило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
позаглушило
е производна форма
на позаглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
позаглушило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
позаглушило
е производна форма
на позаглуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).