позаглуши

Речник на българския език

1. позаглуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позаглуши е производна форма на позаглуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. позаглуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позаглуши е производна форма на позаглуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. позаглуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позаглуши е производна форма на позаглуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. позаглуши — повелително наклонение, ед. ч.

позаглуши е производна форма на позаглуша (повелително наклонение, ед. ч.).