позавяхвала

Речник на българския език

1. позавяхвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позавяхвала е производна форма на позавяхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позавяхвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позавяхвала е производна форма на позавяхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. позавяхвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позавяхвала е производна форма на позавяхвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. позавяхвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позавяхвала е производна форма на позавяхвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).