позавършвало

Речник на българския език

1. позавършвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавършвало е производна форма на позавършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позавършвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавършвало е производна форма на позавършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позавършвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позавършвало е производна форма на позавършвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позавършвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позавършвало е производна форма на позавършвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).