позавъртяло

Речник на българския език

1. позавъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавъртяло е производна форма на позавъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позавъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавъртяло е производна форма на позавъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позавъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позавъртяло е производна форма на позавъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позавъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позавъртяло е производна форма на позавъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).