позавъртяла

Речник на българския език

1. позавъртяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позавъртяла е производна форма на позавъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позавъртяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позавъртяла е производна форма на позавъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. позавъртяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

позавъртяла е производна форма на позавъртя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. позавъртяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позавъртяла е производна форма на позавъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).