позавъртял

Речник на българския език

1. позавъртял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позавъртял е производна форма на позавъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позавъртял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позавъртял е производна форма на позавъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позавъртял — мин. деят. св. прич. м. р.

позавъртял е производна форма на позавъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позавъртял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позавъртял е производна форма на позавъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).