позавъртели

Речник на българския език

1. позавъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позавъртели е производна форма на позавъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позавъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позавъртели е производна форма на позавъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. позавъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позавъртели е производна форма на позавъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. позавъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позавъртели е производна форма на позавъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).