позавъртвал

Речник на българския език

1. позавъртвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позавъртвал е производна форма на позавъртвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позавъртвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позавъртвал е производна форма на позавъртвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позавъртвал — мин. деят. св. прич. м. р.

позавъртвал е производна форма на позавъртвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позавъртвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позавъртвал е производна форма на позавъртвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).