позавързало е

Речник на българския език

1. позавързало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавързало е е производна форма на позавържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позавързало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавързало е е производна форма на позавържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).