позавържело

Речник на българския език

1. позавържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавържело е производна форма на позавържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позавържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позавържело е производна форма на позавържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).