позавидяло е

Речник на българския език

1. позавидяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавидяло е е производна форма на позавидя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позавидяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавидяло е е производна форма на позавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).