позавидяло

Речник на българския език

1. позавидяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавидяло е производна форма на позавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позавидяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позавидяло е производна форма на позавидя (мин. деят. св. прич. ср. р.).