позавидяла

Речник на българския език

1. позавидяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позавидяла е производна форма на позавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позавидяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

позавидяла е производна форма на позавидя (мин. деят. св. прич. ж. р.).