позавидял

Речник на българския език

1. позавидял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позавидял е производна форма на позавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позавидял — мин. деят. св. прич. м. р.

позавидял е производна форма на позавидя (мин. деят. св. прич. м. р.).