позавидел

Речник на българския език

1. позавидел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позавидел е производна форма на позавидя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позавидел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позавидел е производна форма на позавидя (мин. деят. несв. прич. м. р.).