позавехнало е

Речник на българския език

1. позавехнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавехнало е е производна форма на позавехна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позавехнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавехнало е е производна форма на позавехна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).