позавехнало

Речник на българския език

1. позавехнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавехнало е производна форма на позавехна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позавехнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позавехнало е производна форма на позавехна (мин. деят. св. прич. ср. р.).