позаведяло

Речник на българския език

1. позаведяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаведяло е производна форма на позаведа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаведяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позаведяло е производна форма на позаведа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).