позабогатяло

Речник на българския език

1. позабогатяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позабогатяло е производна форма на позабогатея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позабогатяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позабогатяло е производна форма на позабогатея (мин. деят. св. прич. ср. р.).