позабогатял

Речник на българския език

1. позабогатял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позабогатял е производна форма на позабогатея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позабогатял — мин. деят. св. прич. м. р.

позабогатял е производна форма на позабогатея (мин. деят. св. прич. м. р.).