позабогатя

Речник на българския език

1. позабогатя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позабогатя е производна форма на позабогатея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. позабогатя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позабогатя е производна форма на позабогатея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).