позабавяло

Речник на българския език

1. позабавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позабавяло е производна форма на позабавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позабавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позабавяло е производна форма на позабавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позабавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позабавяло е производна форма на позабавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позабавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позабавяло е производна форма на позабавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).