позабавел

Речник на българския език

1. позабавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позабавел е производна форма на позабавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позабавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позабавел е производна форма на позабавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).