пожънел

Речник на българския език

1. пожънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожънел е производна форма на пожъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пожънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пожънел е производна форма на пожъна (мин. деят. несв. прич. м. р.).