пожънвало си

Речник на българския език

1. пожънвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пожънвало си е производна форма на пожънвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожънвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пожънвало си е производна форма на пожънвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. пожънвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пожънвало си е производна форма на пожънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).