пожънвало

Речник на българския език

1. пожънвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожънвало е производна форма на пожънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожънвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожънвало е производна форма на пожънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пожънвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пожънвало е производна форма на пожънвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пожънвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пожънвало е производна форма на пожънвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).