пожънвал

Речник на българския език

1. пожънвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожънвал е производна форма на пожънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пожънвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожънвал е производна форма на пожънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пожънвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пожънвал е производна форма на пожънвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пожънвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пожънвал е производна форма на пожънвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).