пожънва

Речник на българския език

1. пожънва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пожънва е производна форма на пожънвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пожънва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пожънва е производна форма на пожънвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пожънва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пожънва е производна форма на пожънвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).