пожънало е

Речник на българския език

1. пожънало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожънало е е производна форма на пожъна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожънало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожънало е е производна форма на пожъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).