пожънало

Речник на българския език

1. пожънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожънало е производна форма на пожъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пожънало е производна форма на пожъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).