пожънал

Речник на българския език

1. пожънал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожънал е производна форма на пожъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пожънал — мин. деят. св. прич. м. р.

пожънал е производна форма на пожъна (мин. деят. св. прич. м. р.).