пожълтяло е

Речник на българския език

1. пожълтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтяло е е производна форма на пожълтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожълтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтяло е е производна форма на пожълтея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пожълтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтяло е е производна форма на пожълтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).