пожълтяло

Речник на българския език

1. пожълтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтяло е производна форма на пожълтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожълтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пожълтяло е производна форма на пожълтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. пожълтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтяло е производна форма на пожълтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. пожълтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пожълтяло е производна форма на пожълтея (мин. деят. св. прич. ср. р.).