пожълтяла

Речник на българския език

1. пожълтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пожълтяла е производна форма на пожълтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пожълтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пожълтяла е производна форма на пожълтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. пожълтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пожълтяла е производна форма на пожълтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. пожълтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

пожълтяла е производна форма на пожълтея (мин. деят. св. прич. ж. р.).