пожълтил си

Речник на българския език

1. пожълтил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пожълтил си е производна форма на пожълтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пожълтил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пожълтил си е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пожълтил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пожълтил си е производна форма на пожълтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. пожълтил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пожълтил си е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).