пожълтил е

Речник на българския език

1. пожълтил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожълтил е е производна форма на пожълтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пожълтил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожълтил е е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пожълтил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожълтил е е производна форма на пожълтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. пожълтил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожълтил е е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).