пожълтило си

Речник на българския език

1. пожълтило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пожълтило си е производна форма на пожълтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожълтило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пожълтило си е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. пожълтило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пожълтило си е производна форма на пожълтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. пожълтило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пожълтило си е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).