пожълтило е

Речник на българския език

1. пожълтило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтило е е производна форма на пожълтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожълтило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтило е е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пожълтило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтило е е производна форма на пожълтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. пожълтило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтило е е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).