пожълтило

Речник на българския език

1. пожълтило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтило е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожълтило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пожълтило е производна форма на пожълтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. пожълтило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтило е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. пожълтило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пожълтило е производна форма на пожълтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).