пожълтили

Речник на българския език

1. пожълтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пожълтили е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пожълтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пожълтили е производна форма на пожълтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. пожълтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пожълтили е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. пожълтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пожълтили е производна форма на пожълтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).