пожълтила

Речник на българския език

1. пожълтила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пожълтила е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пожълтила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пожълтила е производна форма на пожълтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. пожълтила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пожълтила е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. пожълтила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пожълтила е производна форма на пожълтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).