пожълтил

Речник на българския език

1. пожълтил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожълтил е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пожълтил — мин. деят. св. прич. м. р.

пожълтил е производна форма на пожълтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. пожълтил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожълтил е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. пожълтил — мин. деят. св. прич. м. р.

пожълтил е производна форма на пожълтя (мин. деят. св. прич. м. р.).