пожълти

Речник на българския език

1. пожълти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пожълти е производна форма на пожълтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пожълти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пожълти е производна форма на пожълтя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пожълти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пожълти е производна форма на пожълтя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пожълти — повелително наклонение, ед. ч.

пожълти е производна форма на пожълтя (повелително наклонение, ед. ч.).

5. пожълти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пожълти е производна форма на пожълтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

6. пожълти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пожълти е производна форма на пожълтя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

7. пожълти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пожълти е производна форма на пожълтя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

8. пожълти — повелително наклонение, ед. ч.

пожълти е производна форма на пожълтя (повелително наклонение, ед. ч.).