пожълтело

Речник на българския език

1. пожълтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожълтело е производна форма на пожълтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожълтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пожълтело е производна форма на пожълтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).